Допълващо или заместващо образование са частните уроци? И можем ли да слагаме цялото неформално образование под един знаменател и да подлагаме на съмнение ефективността му?

Според нас трябва да има ясно разграничение между частните уроци на отделни учители, които обикновено се провеждат в домашна среда, и допълващото и подпомагащо образование, предлагано от частния сектор в образователната сфера.

Правим това уточнение, тъй като напоследък множество публикации по темата слагат под общ знаменател курсове, например езикови, предлагани от частни организации и частни уроци, предлагани самостоятелно от учители.

Частни университети, частни училища, частни езикови центрове, частни детски градини е имало откакто свят светува и вероятно ще има винаги. Някои от тях са част от формалното образование. Други, като езиковите центрове, са част от неформалното образование и имат за цел да подпомагат и допълват, а не да заместват или изместват формалното образование. За изпълнението на тази цел те хвърлят много усилия, време и средства, а родителите и учениците правят свободен и информиран избор, дали да ползват услугите им. Обикновено повечето сериозни езикови центрове предоставят на учениците си възможност за сертифициране на знанията пред авторитетни образователни институции, като например University of Cambridge, така че резултатът от обучението да  е още по-измерим и валиден.

В рязък контраст със сложната организация на учебния процес, средствата инвестирани в него и огромния контрол за качество, на който са подложени езиковите центрове, са частните уроци, предлагани директно и „на частно“ от отделни учители.

Практиката показва, че в преобладаващите случаи това са уроци, обикновено организирани пряко от учители и имат за цел подготовка за изпит, например за ДЗИ или асистенция в писането на задания за домашната работа, зададени от същите тези учители, или техни колеги в училище. За съжаление не са рядкост и практиките, в които частните учители дават предварително предстоящите в училище тестове на учениците, с което не само подвеждат родителите за качеството на свършената от тях работа, но и уронват авторитета на целия бранш.  Не на последно място уроците, провеждани в уюта на нечий хол почти винаги се заплащат „на ръка“, без клиентите да получат срещу парите си какъвто и да е документ, да не говорим за някаква гаранция за качеството на предлаганата услуга. Това са, накратко казано, частните уроци от „частни“ учители.

Оттук произтичат и някои задължителни въпроси:

Как обявяват частните учители доходите си от частни уроци? Какви данъци плащат?

Къде се провеждат тези частни уроци? Някой контролира ли средата, в която се осъществяват те – от хигиенни, етични и други съображения. Материалната база подходяща ли е за обучителни цели?

Къде в правното пространство е дефинирано, какво означава частен урок, с едно дете ли се осъществява? А може ли да се проведе с пет деца? В последния случай това не се ли превръща в нелегално частно училище?

Какви права има клиентът? Къде пише, какво точно ще получи и какво му е гарантирано?

Някой в държавата знае ли какви парични потоци генерира този пазар? Министерството на финансите какво мисли по този въпрос?

Още „по-мътно“ става, ако разгледаме хипотезата за легални частни уроци, провеждани от частни учители. Държавата, въпреки кръстоносния поход за държавно образование, което да няма нужда от частни уроци, изглежда има доста майчинско отношение именно към тази форма на обучение и ги освобождава от ДДС.  В Закона за ДДС пише следното:

Чл. 41. Освободена доставка е:

…….

  1. предоставянето на частни уроци, заместващи училищното или университетското образование по т. 1;

И тук следват още въпроси:

Има ли частни уроци, които заместват училищното образование (в европейската директива, на която е базирана тази точка, пише „ съответстващи“, а не заместващи)? Ако да (защото така пише в ЗДДС), може ли да си плащам частни уроци, детето ми да не ходи на училище и да получи диплома?

Ако не може да получи диплома с частни уроци, значи те не заместват училищното образование. Тогава, значи, те не попадат в клаузата за освобождаване от ДДС и съответно частните учители дължат ДДС.

В заключение, ние смятаме, че формалното и неформалното образование могат да съществуват паралелно и да са от полза за обществото, както е по целия свят. Проблемите в България са производни, от една страна на настоящата система на образование, която предполага основно преподаване на знания и факти, а не на възпитаване на умения и практически компетентности, свързани с живота, и от друга – на целите на Националното външно оценяване, които се изместиха от оценка на общите знания на децата по всички предмети към своего рода негласни изпити за кандидатстване в елитни гимназии.

На този етап на перманентна реформа в образованието, едно от нещата, които според нас може да се направят, за да се коригират в някаква степен изкривяванията в системата, довели до феномена „частни уроци, е следното: държавата е длъжна да извършва постоянни проверки на законността на частните уроци на „частните“ учители, така както регулярно проверява частните дружества, които предлагат образователни услуги. Това би изсветлило сектора на тези услуги и би било от полза за учениците и техните родители, които със сигурност искат да получат качествено обучение срещу парите си. Тази мярка би предпазила родителите от казуса на конфликт на интереси, при който в по-малките населени места едни и същи ученици се обучават некачествено в училище и качествено в хола „на частно“ от един и същ преподавател.

А родителите от своя страна, следващият път, когато получат оферта от частно лице за 50 или повече лева на час за подготовка за матура, трябва да си зададат въпроса – честно ли е да дават тези пари „на ръка“?  Пари, които самите те са изкарали с честен труд, и на които са платили данъци, осигуровки и всичко друго по закон?