В теорията на хаоса, Ефектът на пеперудата е чувствителната зависимост от началните условия, където една малка промяна на параметър в нелинейна система може да доведе до големи разлики в по-късните състояния.

Именно това може да се случи в българското образование в по-далечен хоризонт – регресия – ако не се вземат бързи мерки – тук и сега.

Говорим за българското образование в неговата цялост, а неотменима част от тази цялост са стотиците частни езикови и изпитни центрове и занимални – тъй нареченото неформално образование.
Помощи за икономика, здравеопазване, за всички на първа линия в битката с Ковид 19. И рестрикции за неформалното образование, това е положението в момента. Рестрикции, които ще засегнат не просто частните школи за чуждоезиково обучение, а и десетките хиляди български младежи, които всяка година излизат от тези центрове с международно признати сертификати за владеене на чужд език. Сертификати, които са входен билет за следване и академична кариера в престижен университет в Европа и по света и впоследствие за професионална реализация.

Българските младежи са на едно от първите места в Европа по резултати на изпитите за сертификати на Cambridge Assessment English при Университета Кеймбридж. И това е заслуга както на техните усилия, така и на изключителното качество на подготовка в езиковите центрове в България. Неоспорим факт през последните 30 години.

И е време да се замислим за приоритетите на държавата и обществото ни в условията на пандемия.

Да, в краткосрочен план е важно да се подсигурят адекватни здравни грижи за хората, да има нужната превенция, да се помогне на най-пострадалите бизнеси в кризата. Помощи за ресторанти, барове, дискотеки, помощи за туризма. Но защо, едновременно с това, е нужно да зачеркнем цял един бранш – на неформалното образование. Именно това, като че ли, става с оглед заповедта на Министъра на здравеопазването от 31.08.2020 г., според която частните езикови  центрове и занимални трябва да предоставят услугите си в електронна среда. И само при доказана невъзможност за такова обучение – да го правят присъствено с осигурена дистанция и т.н.

Някой да се сеща каква е разликата между час по английски език в общинско училище и в частен езиков център? Защото аз не мога да се сетя за такава. И в двата случая имаме класна стая, чинове, дъска. Единствената разлика е, че едното обучение е държавно, а другото – частно. Но нали вече не заклеймяваме частниците? От 30 години уж подкрепяме частната инициатива, частния бизнес, конкуренцията…

Късогледството като че ли е отличителна черта на българската политика. Добре, ще спасим ресторантьорите и туризма. Но така ли си представяме бъдещето на България – развиване на туризма и услугите?

На път сме с една грешна стъпка да предизвикаме регресия в образователната ни система, неразделна част от която е неформалното образование. Не само няма помощи от държавата за този бизнес, който е един от най-чистите и достойни за уважение, между другото, и в който участват хиляди български учители в цялата страна. Неформалното образование в момента е в цугцванг, застрашено е самото му съществуване. А оттук – можем само да гадаем, как ще реагират хилядите български младежи, на които им предстои поредна или последна година преди изпитите за международни сертификати и съответното кандидатстване с тях в университети из цяла Европа.

Ефектът на пеперудата в хаоса на пандемията от тази късогледа политика може да има дългосрочни последици – предвид и това, че ще засегне не само езиковите фирми и хората, които работят в тях, а цяло едно поколение от млади и активни младежи, които всъщност са бъдещето на България.

Владимир Христов

Авторът е управител на Националната верига за чуждоезиково обучение и сертифициране Училища ЕВРОПА и член на Управителния съвет на Асоциацията на езиковите центрове в България.